Хммм...вече три години отчаяно се боря с малкото юзърче в мене което ме моли на колене да си направя блог и да поствам от време на време.Странна е стената между "нямам какво да кажа" и "цял ден мога да говоря за това"....а аз умело си балансирам по ръба...надявам се с времето да ми дойде идея как точно да направя това място интересно за себе си на първо време...за сега просто вярвам че това е дупката в която не трябва да се притеснявам ако всичките ми изречения започват с Аз.

6tom ve4e si zapo4nal da pi6e6 tuk, zna4i ima6 kakvo da kaje6, dali na drugite ili po-skoro na sebe si - nqma zna4enie! Naistina ponqkoga nqma ni6to konkretno za kazvane, no na 4ovek mu se pi6e prosto...Bezsporno tuk moje6 da zapo4va6 vsqko izre4enie sus "Az", za6toto tova prostranstvo si e samo "tvoe", ako ne pozvoli6 da stane "ob6to", no tova 6te go re6ava6 veroqtno v posledstvie. Taka 4e - davai! Pi6i si na volq i si pozvoli da mine6 ot drugata strana na "stenata"! Ne vinagi e vuzmojno da balansirame i to4no v takiva momenti e izklju4itelno polezno da zapo4nem 50 izre4eniq s "az", bez da ni puka, za6toto strahotno olekva, puk i toku vij si sre6tnal srodni du6i...Uspeh!

Колко много ти се радвам, на теб и малкото юзерче, което явно те е надвило!
Както надви и мен!
Да ти е посещаем блогът и да намериш много приятели!
А аз ти желая всичкото щастие на земята!

реших да се заявя като посетител на новия ти блоК:))
Скромността, която се определя като малкото винаги ме кара да се усмихвам заканително. Дано намираш повече поводи да си говориш ей така, без да има какво да казваш. Аз пък ще чета:))