Колкото по високо летиш,толкова по студен става въздуха...а къртиците са на топло...но са слепи...
Въздушните течения са образувани от детските ни сълзи...а пръстта под краката ни е всяко добро чувство което сме предизвикали...защотото в краят трябва да изберем...дали да си направим самооценка с честни очи...или да оставим някой друг да ни определи през мъгливото огледало...

"То огледалото приятелю е прозорец,не се подлъгвай!" обажда се някакъв малък глас в мен.Както всички летящи неща той не се задържа дълго на едно място...и тръгва да гони въздушни мелници.


Островитянинът

Аз живея на летящ остров...студеничко е...през зимата се загръщам добре и заспивам докато слушам пращенето на съчките в огнището...миналият път нахвърлях в него разни лоши спомени и затова сънувах кошмарът че съм кацнал в блато.Трябваше ми слънчев лъч за да ме съживи...и той дойде...в началото го предизвиквах,гневен "Само ми ела!На фльонга ще те вържа!Когато ми трябваш те няма и трябва да те забравя за да се покажеш,нали?Нали?"

Добре че слънчевите лъчи не могат да говорят...обаче този пламна...естествено че го засрамих.

Когато настъпи пролетта се поокопитих...събрах няколко хубави спомена в раницата си и се отправих в малката горичка на моят остров...за гъби и билки...търсех  и незабравки обаче на средата на пътя си се разприказвах с един охлюв и забравих за какво съм тръгнал.Затова се върнах и реших утре да ида пак.

Понякога ги чувам как ми викат отдолу...гласовете им са като магнит...веднага се стрелкам и им хвърлям по някоя друга мисъл...общо взето кошчето ми се препълни с такива и само се чудя къде да ги дяна.Мисля да ги събера и да си направя телевизор.И ще им го метна на главите.Да мирясат.

Често попадам на ята от присмехулници...малки гадове.Нищо не знаят а се хилят като побъркани на всяко нещо.Преди години си направих прашка и мернах единия по крилото...после,като падна ми дожаля и го превързах...стана ми приятел и дори усетих че и аз като него почвам да се хиля...много ми харесваше,докато един ден не се погледнах в огледалото и не потърсих сърцето си в отражението...видях един задник,което ме разсмя още повече...затова след това три дена пих сълзи и ходих бос по жаравата,та дано се свестя.Добре че пазех сянката на онзи слънчев лъч в спомените си.

Ей,пак стана студено...нищо че е пролет...вечер захладнява и трябва все още да спя със скръстени ръце за да ги топля.

Утре ще ида за билки.Може нещо да ме усмихне.Както преди.

я си представи един свят без присмехулници... егати и скуката ще бъде!
Чудесен ден ти желая!
Впрочем... какви билки събираш по това време? :-)))

Някои хора имаха болки,и тръгнах да търся лек за гръб,обаче масажистът се появи навреме...а иначе за себе си търсех индииско орехче...как не ги е срам-легални халюциноогени за 20 стотинки пакетчето!:)
А аз говоря за хубавия смях.Чистия.С него не може да ти е скучно...а аз моят съм го забравил някъде...в торбата.;)

тази твоя торба да не е като дамската ми чанта?
Сега ще те светна?
Като видя зор, обръщам я надолу, всичко изпада от нея и изхвърлям вехториите. Става лека и някак смешна. Дзен!
Я сега ти кажи? Индийското орехче... смъркаме или пушим? :-)))

Наръсваме върху спагетите:)И ядем докато почнем да се смеем без причина.Спираме и се смеем.При нужда повтаряме:)

и на мен, че да не се караме. поне всички да сме напушени. понякога нещата са толкова привидни, а ние като че ли го забравяме. случва ми се да се мъчат да ми обясняват с часове, но аз си знам своето. а то често е нечие чуждо, но пошушнато ми в най-кофтия за мен момент. и аз го прегръщам, като че ли нямам своя интуиция.
можеше все пак ....абе, няма значение.
исках да кажа, че това горе ми хареса:))