Тая зима ме съсипа...абе каквото имаше през лятото сякаш беше начупено нарязано и наблъскано в някаква машина за рециклиране на спомени и и от див станах ленив.не искам да се крия зад думички повече.метафори символи алюзиии бла бла бла.Много сме интелигентни...навързвам някакви образи и вече съм поет...да бе.Поетът се чувства и римата е излишна...три думи могат да са най хубав стих.

Обаче кого лъжа...това е интернет.Не е писмо.Патило.Докосвано.Написано и изживяно.Това са отпечатъци по клавиатурата.И дори да предизвикват усмивка,емпатия и блян понякога,просто преминават по електронната магистрала.
Писна ми.Искам да се върна на аналогов сигнал.Или направо без сигнал.Миналото лято бях решил да използвам възможно най малко електричество и в стаята ми имаше само един електроуред-касетофон,защото без музика не живея.На свещи минах,заради красотата на този вид светлина.Сега захранвам баща си и майка си станах електроцентрала по вените ми тече 0 1 0 1 0 1.

Ха сега минутка за оптимизъм..Прекрасно е че чрез тези същите електронни пътища съм "срещнал" много хора по някакъв начин...някои от които страхотно ценни...други нещо като пример какво не трябва да правя...но общо взето съм се срещнал с около 1% от всички с които съм се "запознал" в интернет.Пак ще се оплаквам-това не е хубаво.Имам много приятели на които не съм стискал ръката а дори и такива на които не съм виждал очите.Нот гуд май френд.

Не става...днеска ми е някакво черно.Ще ида някъде където изкупуват змийска отрова...пари мога да направя.

нали правилно разбирам?
не се крий зад думите, метафорите, символите, алюзиите... просто кажи това, което искаш да ИЗКРЕЩИШ и ще се почувстваш много по-добре!

Честно! Радвам се, че съм виждала очите ти! :-)))

аз съм яко на сезони...сега се събуждам...това предполага пътешествия приключения и тръпки.

Аз не се крия...природата ми е такава че понякога не мога да говоря направо и дори гореща лава не пробива черупката корава...обаче е време да се люпя.И извинявай в този пост ако се цупя просто е част от стремежа да излеза пак на манежа на живота преди главата ми пак да се омота в размишления затова оттук нататък няма проза а само стихотворения...и сега за да си върна кръвта гореща ще имам нужда от люти чушлета със леща...

Лека вечер или добро утро:)

И реших и аз да се наредя сред твоята дамска публика, поете. Сядам на последния ред в залата, защото закъснях. Не съм се ориентирала още в тъмното. Видях обаче две дами във вечерни рокли в централната ложа.
Шшшшт.....представлението започва. Моноспектакъл. Млъквам и се настройвам да "вляза" в твоя свят, да де - в твоя блог. Между другото, мога ли да си резервирам последния ред ? Само ще слушам, да де - ще чета. Засега.
Сигурно не ме виждаш, но аз съм там. А вероятно има и много други като мен. Отвън пред вратата.
Пожелавам ти да се напълни залата. Със стихове и с публика. И с аплодисменти !

Миранда

P.S. Това е писмо."Патило. Докосвано. Написано и изживяно."