Аз от години злоупотребявам с каквото ми дойде. Основния ми лозунг при кафето винаги е бил - Температурата срещу лицето. Пия го много горещо. Всеки си позволява да ми напомни, че това е вредно за кожата на лицето. Е, досега така и не се намери някой, който да ме научи да го пия студено. То това не е кафе за мен, а боза. Нося си кафеените бръчки редом до другите с гордост. И всяка сутрин изпитвам удоволствието от жегата, която разлива в мен.
А сърцето се тренира с товарене. Иначе в най-неочаквания миг може да се сдуха и да те свари .... неготов:))

Всъщност... някой ще ми очертае ли границите на прекаляването!
Андре, нали си знаем... на граничарите! :-)))

Никога няма да разбереш какво значи достатъчно...ако не знаеш какво е повече от достатъчно.

Ераклию...аз пиех студено кафе.Трябва да драсна някой ред за Вкуса...понеже нямам такъв;)

Нел...граничарите спят...бегай напред!:)

А мойте бръчки не са кафени.Питайте търновските бирени заводи.Мамка им прекрасна!