10 и 30...все в неделя вечер ме трясва да пиша какво става с мен...еми нищо не става...същото си е...и ако има и един човек който да не се дразни след като му отговорят така,искам да го ступам...наслушах се на "Как си?"-"Добре съм,а ти?"....когато е видимо че някой не е добре...или че просто механично повтаря това което е научил..."Какво правиш напоследък?"-"Ами нищо" и така нататък...не се намери някой да каже "Не ми е добре,виж сега как се чувствам..." и да обясни...защото извинявай обаче аз винаги искрено питам...не е като нещо да минава времето...ако ме интересува някой ще е важно за мен как е той...

време за малко цинизъм сред цигарения дим...защото разбрах че мразя.Осъзнах и приех факта че съм човек.И не мога само да обичам.Та това ми е хейт-блога.

Мразя:

1.На първо място мразя подигравката.Мразя да се подиграват с мен.С чувствата ми.С мненията ми.Разбирам някой да насочи своята омраза към мен...това е малко по различно...това бих  приел.Подигравката е нещо като сляп идиот край порцелан...той ще счупи порцелана и ще се накефи без никаква причина...не от простотия...а от невежество...Мразя този вид глупаци.

2.Мразя супа от спанак.И от лопуш.И коприва.

3.Мразя гласът на тълпата.Светите овчедуши имат нужда от командир...от глашатай...от тъпанджия...уважавам тъпанджията заради умелата манипулация...но не и тези които му се подчиняват сляпо...

4.Мразя Богдана Карадочева и Ваня Костова.Не питайте.

5.Мразя телевизионните реклами.

6.Мразя когато трябва да споря с някой който не иска дори да ме изслуша.Обичам да признавам че съм сгрешил,ако се обосновеш,мамка ти!Не можеш просто да ми развяваш своите пикливи "Аз съм прав,защото така"...еми аз не мога да те понасям защото така.

7.Мразя този импулс в човека,при който колкото повече преследваш някой,толкова повече ти се изплъзва,и обратно...ако спреш да го гониш той веднага побягва към теб.Мразя това защото години наред се опитвам да го разбера а не виждам нищо разумно в таз подредба.Това е  лично мое мнение,обаче.

8.Мразя някой да говори от мое име."Сега ще ти кажа какъв си" не важи за мен.Точка.Върви разправи на всички как се чувствам аз...като че ли някога ще разбереш...пфу!

Това изчерпва списъка на нещата които мразя.Скоро ще направя и такъв на нещата които обичам,и ще си го чета всеки ден за да си припомням че не съм a fucking hater...:)


Напразните усилия на Любовта...винаги е така...Love`s labor lost.Или може би labour...мамка му,думата значи труд...наистина е много важно да се трудиш за Любовта си...иначе може да се отегчи от мързела ти.А винаги ли са загубени тез усилия...кой да ти каже...любимото ми е на Джеймс Джойс...And no more turn aside and brood into love`s bitter mistery...горчива мистерия е вярно.

Любовта понякога става от пръв поглед и тогава и приписваме най много значимост...понякога става след време,когато откриеш колко много обичаш един човек без дори веднъж да си му го казал...но той го знае....и ти го знаеш...може да опитаме и това че Любовта е всичко...и да откриваме Любовта във всичко...обаче за тази цел трябва да дефинираме Любов,а аз таз дума в тълковен речник не ща да я виждам.Не може просто,братче.Интелектуализирайки понятието се лишаваме от неговата същност...поставяме го в света на Логоса...където винаги се спекулира.Както беше казала една моя позната..."Познавах човек който ми говореше непрестанно за Божествената Любов и Озарение...а в живота си беше най гадното копеле което познавах..."

Обаче аз днеска мразя.Няма кого обаче;)Просто си дрънкам както обикновено...не обичам да ме питат "Защо написа това?"...I felt like writing it.Написах го за себе си...няма да го прочета никога...просто го написах за да се освободя.

Защото така :)