Душата е хладна а тялото в пек,
Кога ли ще бъда отново Човек?
а не разделение в кротко смирение,
пред тъпата гняв на проклетия век?

Душата е гладна а тялото псува,
Кога ли отново не ще се преструвам?
На гневен писател,на тъжен читател,
Оставен за радост и мир да жадува?

Душата е страдна,а тялото в спазъм,
Кога ли ще срутя аз този фантазъм?
На спряно стремление от чуждото мнение,
Че нещо несвято е този оргазъм?