Искам да се науча да те докосвам без да ми треперят ръцете...Мечтая да спра да мърся с мисли и предположения...да отрежа от душата си всички очаквания и фалшиви твои образи...да се скрия в някоя гора и да повярвам че можеш да ме откриеш...да се слея с твоята честота...да разбера сълзите ти и да умножа усмивките...да намеря в теб оправдание за съществуването си...

Най вече мечтая да мога да бъда себе си,а не хладният циник,който само се крие зад смеха...

Забравил съм.Си главата.Някъде.Трябва да я намеря.

Както и да е...тези фрагменти и моменти от душевните ми стремления не бива да попречат и да опиша ежедневните си настроения....отивам да хапна мусака.После смятам да си отворя една бира.След което ще си отворя и Winampa.Може и сърцето.Копелето вече няколко дена отказва да се отвори.Ключ няма,ми вика...залостило се отвътре и пъхти такова.Омързеливила се е,гадината.Ще я строявам довечера.